Легендата за царица Сююмбике
Волжка България е основана 20 година преди Дунавска от сина на Кубрат – Котраг, брат на Аспарух. През Х в. тамошните българи одобряват исляма от арабите, само че не възприемат тяхната просвета и обичай. Държавата се развива сполучливо и се уголемява териториално. Нейната столица е Казан. Централната му част е заградена от крепостна стена, а към нея има сателитни селища. През ХV в. градът бележи огромен подем – построен е кремълски комплекс, който включва двореца на царя (така се титулува владетелят, а не кан), къщи на висшите сановници, храм и богата библиотека.
През 1539 година на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод значи „ богиня на хубостта “, само че има и други догатки – че е аналогично на Любов или Люба, тъй като на локален език „ сюю “ е „ обич “. През 1551 година Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, само че тя е дала обет за честност към брачна половинка си, който съблюдава даже и след неговата кончина. Тя поема ръководството на страната и се отдава в работа на народа си. Още през 1548 година в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна религия. Царица Сююмбике ги приема от любознание. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се разказва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която към този момент не съществува като страна, изповядват тази вяра. В поседвалите дълги диалози с Матей и Лукан тя схваща, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, само че към този момент епохи нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази вяра.
Въпреки това стартира да демонстрира все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, по тази причина още до момента в който брачният партньор й е жив, с негово единодушие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува облика на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике подрежда да позлатят ореола й. Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която към този момент е със столица Москва. Там от 1533 година господства княз Иван, който желае да разшири владенията си. През юни 1552 година той нахлува с войската си във Волжка България, завладява селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда. Българите са привикнали на кротичък живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна армия, а княз Иван настава с 60 хиляди бойци. Само след едномесечна блокада русите завладяват Казан и го подлагат на плячкосване и заличаване. Кремълският комплекс е опустошен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, направеният от седеф престол с позлата, скиптъра с пет големи рубина.
Княз 
Иван сяда на трона, слага короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се афишира за цар Всерусийски и Български. Един от неговите доближени го поучава да одобри и името Грозни (което на съветски значи Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема. Царица Сююмбике става негова пленница. Той е удивен от неземната й хубост и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при изискване че ще построи висока 30 м кула на мястото, където е заровен брачният партньор й. Но това могат да създадат единствено българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, дава обещание им по половин кг злато и по 5 кг сребро, в случай че я вдигнат за 2 месеца. Тя е подготвена единствено за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват дружно на върха й, царицата се хвърля оттова. Така остава вярна на обета си към своя брачен партньор и народ – мъртва, само че не робиня. Силно ядосан, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, само че когато я възпламеняват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие предсказание и напуща Казан, само че подрежда на мястото на параклиса, издигнат по повеля на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се построи огромен храм и тя да бъде заровена в неговото подземие.
През 1561 година едно българско момче открива в руините на към момента невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мохамеданин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и вижда на гърба й изписана годината 1541. Когато я слагат в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина. Момчето, което я е донесло, е глухонямо, само че от този момент стартира да чува и да приказва. Иконата е оповестена за чудотворна и по разпореждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в рамките на Русия, на Архангеловден я изнасят пред съветските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати. Иконата е сложена в храм „ Василий Блажени “ в съветската столица. През 1941 година Хитлер атакува Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който макар че е учил в семинария, се счита за безбожник. Но през декември 1941 година той подрежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран трен и придвижена до фронта. Свещеници, под защитата на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и боец се допира до нея. Три дни по-късно руските войски подхващат контраатака и отблъскват немците на 100-120 км от Москва. След успеха Сталин не помни случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възобновяване. По разпореждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. $. Тя е сложена в Сигстинската шапка, само че не й се обръща изключително внимание.
Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите палати. Според мемоари на персоналния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 година, светият отец подрежда всеки ден да го придвижват до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възвръща, споделя, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 година съветският олигарх Свечовски подписва договорка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия против 200 хиляди $. Тя бива сложена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български генезис, заплаща 300 хиляди $, с цел да я откупи.
Така през 2005 година иконата се връща там, където е основана, и е сложена в храма „ Св. Богородица “ в Казан, наоколо до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната кралица на Волжска България. Сега тази територия се назовава Татарстан, само че огромна част от хората, които живеят там, към момента имат самосъзнанието, че са българи.
Автор: доцент Йордан Василев, лекар по история
Инфо: www.desant.net
